Римски каменен мост на 2000 г. - с. Дъбово

По времето на император Траян (98–117 г.) е създаден този обект, който представлява част от древноримския друм. Той влиза в общата пътна система, изградена от римляните, които утвърдили и подобрили с калдъръм вече съществуващи тракийски пътища, преминаващи през балканските проходи. Римляните разбират стратегическата роля на надеждните комуникации и с постоянство я развиват през II и III век. Над водни течения пътят преминавал по майсторски построени каменни мостове, иззидани от дялан камък, като фугите между тях са запълвани с горещ хоросан. За настилката на друма в прохода с натрошен камък, уплътнен с пръст, римляните използвали труда на роби от местното тракийско племе кробизи. Този път е било разклонение на артерии, свързващи от север Никополис ад Иструм (близо до сегашно село Никюп, област Велико Търново) и на юг Августа Траяна (днешна Стара Загора), издигнат в чест на императора. В началото на Дъбовския проход е имало пътна станция за отдих, смяна на коне и нощувка, която е била важна кръстопътна точка на подбалканския римски път: Сердика (София) – Копсис (село Анево, Карловско) – Туида (Сливен) – Маркели (до Карнобат) – Анхиалис (Поморие) – Месемврия (Несебър), както и на отклонението от римския път: Нове (край Свищов) – Августа Траяна (Стара Загора) – Адриапонол (Одрин). Древният друм преминавал по билото на източния вододел на прохода, спускал се до Римския мост, минавал през „Сечената скала“ и излизал от прохода при станцията в Розовата долина. Античният римски мост в землището на село Дъбово и до днес стои устойчиво във ветровития Дъбовски проход (боаз). Той е свидетел на варварските набези на готи, сармати, вандали, хуни и авари, преминали през Дунава и Стара планина между 200 и 600 година, на съзидателния труд на славянското племе загоряни, заселило се в устието на прохода около 627 година, на управлението на хан Крум (802–814), на византийската власт и на въстанието на болярите Петър и Асен от 1185 година. През Иванковата пътека и по моста минал боляринът Иванко, убиецът на цар Асен, бягайки към Византия през 1196 година, както и войските на цар Калоян преди битката с кръстоносците. По него преминали и османските завоеватели, водени от султан Баязид, по пътя към Търново. В устието на прохода на 4 юли 1877 година руският генерал Гурко разбил турските войски, а по-късно местните жители търсели спасение в прохода от настъпващите сили на Сюлейман и башибузуците. Римският мост е видял и изграждането на Презбалканската железопътна линия (1906–1912) с нейните много тунели, дело на италиански майстори, изработени от дялан камък.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви